[...] Translators just didn't get recognition, they didn't expect to make much of a living, just get by. Very few people were actually trained as translators, but most had a solid college education and a solid knowledge of languages, at least their own language. I had a friend who fell exactly into that category and my circle of friends expanded to include other translators. I found them to be much more interesting as people, and discovered that we often had similar life experiences. I never had trouble making friends, but I always felt "different" and I'm sure they felt it too. When my friend retired, she recommended me as her replacement. I now entered the realm of Reinsurance, of which I knew nothing. I was also the only translator there, and didn't have much to fall back on. However, it was another notch up....
On my new job, I started looking through the files, asking questions and got the company to enroll me in Insurance courses. The College of Insurance was across the street, and I consulted fire codes, insurance policies and fire extinguisher catalogs in their library. I was learning what I had never had the luxury of being able to do before: research. The first time I had to translate a proposal for purposes of insurance of a nuclear plant, I got a call from the head man in that department, congratulating me on the job I had done. "Compares favorably with what we are used to," he said. What an upper! What happened was that I consulted a document in the files similar to the one I was tackling for guidance, but when I saw that my predecessor had used the word "nucleus" instead of "core", I realized that the files were useless to me. I went across the street to the library and looked up "nuclear plants." I immediately found all the terminology I needed.
It takes a great deal more than that to be a good translator these days, of course. [...] | [...] Преводачите не получаваха признание, нито очакваха кой знае колко да си изкарват хляба с преводи, а просто се справяха как да е. Малцина бяха действително обучени за преводачи, но повечето имаха солидно университетско образование и солидни познания по езици, поне по родния си език. Имах приятелка, която попадаше точно в тази категория, а приятелският ми кръг се разшири и с други преводачи. Намирах ги за много по-интересни като хора и открих, че често имаме сходен житейски опит. Никога не съм имала проблеми с намирането на приятели, но винаги съм се чувствала „различна“ и съм сигурна, че и те са го чувствали. Когато приятелката ми се пенсионира, тя ме препоръча за свой заместник. Тогава навлязох в дебрите на презастраховането, за което не знаех нищо. Освен това бях единственият преводач там и нямаше на какво да се опра. Това обаче беше за мен още едно стъпало нагоре... На новата си работа започнах да преглеждам застрахователните досиета, да задавам въпроси и убедих компанията да ме запише на курсове по застраховане. Колежът по застрахователно дело се намираше от другата страна на улицата и в библиотеката им намерих информация за нормите за пожарна безопасност, застрахователните полици и каталозите на пожарогасителите. Учех се на това, което никога не си бях позволявала лукса да правя: да търся справочна информация. Първия път, когато трябваше да преведа предложение за сключване на застраховка на атомна електроцентрала, ми се обади началникът на съответния отдел и ме поздрави за свършената работа. "Справила си се по-добре от това, което сме свикнали да виждаме", каза той. Какъв стимул само! Всъщност това, което бях направила, бе да погледна документ от досиетата, подобен на този, който бях подхванала, за да получа някакви насоки, но когато видях, че моята предшественичка е използвала думата "ядро" вместо "активна зона", разбрах, че досиетата няма да ми бъдат от полза. Отидох отсреща в библиотеката и потърсих „ядрени централи“. Веднага намерих цялата терминология, която ми беше необходима. Разбира се, за да бъдеш добър преводач в наши дни, е необходимо много повече от това. [...] |