This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
This person has a SecurePRO™ card. Because this person is not a ProZ.com Plus subscriber, to view his or her SecurePRO™ card you must be a ProZ.com Business member or Plus subscriber.
Affiliations
This person is not affiliated with any business or Blue Board record at ProZ.com.
Services
Translation
Expertise
Detailed fields not specified.
Rates
Portfolio
Sample translations submitted: 1
Hungarian to Bulgarian: A mozdulat
Source text - Hungarian Valahol kinyitottak egy ablakot, zongora hallatszott. Elhallgatott a zongora, és az ablakban megjelent egy kissé hosszúkás arcú, barna hajú lány. Ahogy kikönyökölt az ablakkeretben, úgy hatott, mint valami régi kép. Az eget nézte, a szőke kislányt a szemben levő kapuban, és mosolygott. A háta mögött csoszogás, krákogás. Ezek az apró, öreges zajok furcsa ellentétben a vidám napfénnyel, derült éggel.
– Jó lenne, ha sétálnál egyet, apa. Nem gondolod?
Nem kapott választ. Tovább nézte az utcát. Egy hajlott hátú, zöld ruhás férfi a másik oldalon. A nap felé hunyorgott. A napfény megfakult a pergamenszerű arcon. Két lány egymásba kapaszkodva sétált. Az egyiken piros, a másikon sárga ruha. Olykor összedugták a fejüket, nagyokat nevettek. A sárgaruhás hirtelen felkapta a fejét. Elkomolyodott. Éppolyan értelmetlen ez a komolyság, mint előbb a nevetés.
– Nem jössz ki egy kicsit, Annus?
A lány az ablakban a fejét rázta.
– Majd később.
Azok ketten tétován megálltak az ablaknál. Valahogy mintha nem tudnának mit kezdeni magukkal, a színes ruhájukkal, a nevetésükkel.
– És ha eső lesz? Az ember használja ki a szép időt.
– Bizony – bólintott a másik –, sose lehet tudni. Bizony – bólintott a másik –, sose lehet tudni. Ez azért már mégiscsak az ősz. – Egy hiábavaló mozdulattal igazított valamit a haján.
III. kötet 523
Egyáltalán nem figyeltek arra, mit mondanak. Türelmetlenül topogtak. Az utca túlsó vége felé néztek, talán onnan vártak valakit. Közben egy pillanatra se engedték el egymást. Annus szinte el se tudta képzelni, hogy ezek külön járjanak, külön éljenek.
– Biztosan sokan vannak a parkban. (A pirosruhás.) Ilyen remek időben.
Megint csak a toporgásuk. Mintha kétségbeesetten sürgetnének valamit. Vészjeleket adnának le.
– Igaz, hogy Pestre mész?
Annus bólintott.
– Igen.
A két fej megint megmozdult. Mint ahogy a fák koronája ing a szélben. A pirosruhás lebiggyesztette az ajkát.
Translation - Bulgarian Движението
Някъде отвориха прозорец, чуваше се пиано. Пианото утихна и на прозореца се показа момиче с издължено лице и кафява коса. Беше подпряла лакти на перваза и изглеждаше като старинна картина. Гледаше небето и русото момиченце на отсрещната страна и се усмихваше.
Зад гърба й се чу шумолене, някой си прочистваше гърлото. Тези смътни, старчески звуци, бяха в констраст с веселата светлина, с ясното небе.
- Добре е да се поразходиш, не мислиш ли, татко?
Не получи отговор. Продължи да гледа улицата. Приведен мъж, със зелени дрехи стоеше от другата страна. Присвиваше очи срещу слънцето. Светлината бледнееше по пергаментовото му лице. Две момичета се разхождаха, хванати за ръце. Едното беше с червенa, другото – с жълтa дрехa. Току приближаваха глави и се разсмиваха гръмко. Mомичето в жълто изведнъж се хвана за главата и стана сериозно. Сериозност, поне толкова безсмислена, колкото и смехът преди това.
- Няма ли да излезеш за малко, Ануш?
Момичето на прозореца поклати глава.
- По –късно.
Двете се спряха колебливо под прозореца. Някакси не можеха да си намерят място - с тези цветни дрехи и смеха си.
- А ако завали? Човек трябва да използва хубавото време.
- Така е – закима и другата - човек никога не знае. Есен си е. – С напълно излишно движение приглади нещо косата си.
Въобще не се замисляха какво говорят. Пристъпяха нетърпеливо от крак на крак. Гледаха към другия край на улицата, сякаш чакаха някого. През цялото време не се пуснаха нито за миг. Ануш не беше в състояние да си ги представи да вървят или да живеят поотделно.
- Сигурно паркът е пълен с хора. (Така червената.) В такова хубаво време.
И пак запристъпяха от крак на крак. Сякаш отчаяно чакаха нещо да се случи. Щяха да дадат сигнал за опасност.
- Истина ли е, че ще ходиш в Будапеща?
Ануш кимна:
- Да.
Двете глави пак се раздвижиха, все едно вятър премина през короната на дърво. Червената нацупи устни.
- Миналата седмица бяхме в Пеща. Нищо особено, наистина.
- Само театърът.
- И тук ще дойде наесен. Може би не с най-добрия състав.
Така каза: състав. Прозвуча доста мрачно.
Кльощав младеж поздрави от другата страна, вдигайки шапка с дълбок реверанс. Не му обърнаха внимание. Той отмина, сякаш не бе очаквал нещо друго. Изчезна зад ъгъла. Тази в жълтото каза към прозореца:
- И сигурно ли е вече, че заминаваш?
- Да. Като детегледачка.
- A тук не може ли?
Ануш нищо не отговори. Гледаше сестрите как сгушват глави. Еднакви овални лица, с правилни черти. Същите черни коси. Само дето жълтата беше сресана назад, а другата на път.
More
Less
Translation education
Master's degree - Sofia University
Experience
Years of experience: 10. Registered at ProZ.com: Jan 2009.
Portfolio